В Северна Македония коментират доклада на ЕК: Няма опити за конституционни промени, историческата комисия с България без резултати

Северна Македония няма да бъде включена в групата от четири държави кандидатки за членство в ЕС - Черна гора, Албания, Молдова и Украйна, които ще получат пътни карти, а получава послание, че не прави нищо по отношение на конституционните промени, за да бъде в списъка на страните, които могат бързо да се присъединят към ЕС, пишат медиите в Северна Македония по отношение на доклада на ЕК за напредъка на страната, предаде БТА.

"Брюксел отново напомня на (Северна) Македония: Конституционните промени, експертната комисия и споразуменията с България и Гърция са ключови”, „Докладът на ЕК: (Северна) Македония не прави нищо по отношение на конституционните промени”, „Няма напредък в конституционните промени и борбата с корупцията в (Северна) Македония”, „Политически натиск върху съдиите и три пъти повече съдебни дела срещу журналисти”, „Съдебната система и медиите са под политическа обсада, реформите спират”, „Доклад на ЕК за (Северна) Македония: Няма опити за конституционни промени, историческата комисия с България без резултати; Преспанското споразумение от време на време се игнорира", са част от заглавията в страната за съдържанието на доклада на ЕК.

„Не бяха направени опити за приемане на съответните конституционни промени, посочени в заключенията на Съвета от 18 юли 2022 г. Страната се ангажира да инициира и приложи тези изменения, за да включи в конституцията си граждани, живеещи в държавните граници и принадлежащи към други народи като българите“, цитира 24.мк части от доклада.

Според ЕК са необходими значителни допълнителни усилия за насърчаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение с България, като се отбелязва, че Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси е провела четири срещи между септември 2025 г. и март 2026 г., но без конкретни резултати, уточвява Неависен.мк.

Според медиите в страната важен акцент от доклада е заключението, че „съществуващите двустранни договори със съседни държави трябва да се прилагат добросъвестно от всички страни, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България“, като се отбелязва и съществуващо напрежение и в отношенията с Гърция заради отказа на политиците в Северна Македония да използват конституционното име на страната.

Първоначалният анализ показва конкретно влошаване в няколко области, застой в ключови реформи и многократни предупреждения за проблеми, които институциите не са решили от години, пише изданието Рацин.мк.

Докладът съдържа и други заключения за ситуацията в Северна Македония, като липсата на напредък в правната и институционалната рамка, осигуряваща демократичното провеждане на избори и хармонизирането ѝ със стандартите на ЕС. По отношение на съдебната система и върховенството на закона в доклада се отбелязва, че в Северна Македония се приемат закони, „но цялостната независимост на съдебната система и нейната финансова автономност са подкопани от постоянна намеса от други нива на държавната власт и драстична липса на финансови и човешки ресурси”, пише Независен.мк.

Медиите в страната отчитат липса на напредък в прилагането на стратегиите за управление на човешките ресурси в съдебната система от 2020 г., записани в доклада на ЕК, която изисква от Северна Македония да ускори прилагането на Стратегията за съдебна реформа; да приложи новоприетите закони за Съдебния съвет, за Съвета на прокурорите и своевременно да преразгледа Закона за прокуратурата, за да укрепи тези институции.

Медиите в страната отбелязват, че в документа са посочени „случаи, в които гражданското общество и защитниците на правата на човека са се сблъсквали със сплашване, онлайн тормоз и кампании за очерняне“, а „насилието, основано на пола, остава сериозен проблем по отношение на правата на човека, обхващащ домашно насилие, психологическо, икономическо и кибер насилие и фемицид“.

Междуетническата ситуация в страната е оценена като общо взето стабилна, а Охридския рамков договор продължава да се прилага, но според ЕК обаче предизвикателствата остават, пише Независен.мк.

„Преди местните избори, в силно поляризиран политически климат, възникнаха някои междуетнически инциденти. Петицията и протестите на група студенти по право, настояващи изпитът да се провежда на албански език, предизвикаха обществен дебат, откривайки по-широки дискусии за езиковите права и справедливото представителство на малцинствените общности в държавните институции“, цитират медиите части от доклада на ЕК.

Според изданието Рацин. мк, което обещава поредица от публикации, в които ще анализира отделни части от документа, "19 от 33 преговорни глави са без или с ограничен напредък".